Как работи адаптивното учене на практика

Системата започва с предварителна карта

Обучаемият започва с цел, например да разбере въведението в биохимията, да се подготви за курс по анализ или да поправи слабо предварително знание. Robotutor превръща тази цел в начален план от понятия и връзки между тях. Планът е хипотеза за полезен маршрут, а не обещание, че всяко понятие е правилно подредено още при първия опит.

Връзките между предварителните знания са важни, защото грешният отговор може да идва от текущата тема или от липсваща основа. Например объркването на конкурентно и неконкурентно инхибиране може да отразява слабо разбиране на свързването с ензима, на тълкуването на графики или на разликата между афинитет и максимална скорост на реакцията. Полезната система трябва да може да се премества встрани или назад, вместо просто да поднася следващия елемент от фиксирана глава.

Един отговор се превръща в няколко вида доказателства

Крайният отговор е само един сигнал. Обяснението, увереността, речникът, стъпките на изчисленията и отговорите на допълнителни въпроси могат да покажат дали обучаемият разбира механизма, или е разпознал позната фраза. Уверен верен отговор със свързано обяснение не бива да се третира като верен отговор по налучкване.

Robotutor използва тези доказателства, за да обновява подлежаща на преразглеждане оценка на разбирането. Оценката трябва да става по-уверена след повторени и разнообразни демонстрации, а не след един успех. Когато отговорът е двусмислен, по-безопасната следваща стъпка често е диагностичен въпрос, който разграничава две правдоподобни тълкувания.

• Правилност: подкрепено ли е заключението?
• Разсъждение: налице ли са необходимите стъпки или причинни връзки?
• Увереност: отговаряше ли сигурността на качеството на обяснението?
• Пренос: може ли обучаемият да използва идеята, когато външните детайли се променят?
• Скорошност: остава ли понятието достъпно за припомняне, след като е минало време?

Работен пример: фотосинтеза

Да предположим, че обучаем казва, че растение без въглероден диоксид не може да извършва фотосинтеза, защото светлината не може да бъде погълната. Отговорът стига до правилния общ резултат, но отдава неуспеха на грешен механизъм. Двоичен оценител може да го отбележи като грешен и да продължи нататък. Адаптивният тутор трябва да установи, че обучаемият е смесил светлинните реакции с фиксирането на въглерода.

Полезното продължение не е друг въпрос за дефиниция. То може да попита кои реакции могат да продължат за кратко при силна светлина, какво допринася въглеродният диоксид в цикъла на Калвин и защо само ATP и NADPH не могат да осигурят въглерод за захарта. Целта е да се разкрие границата между два свързани процеса. Ако обучаемият след това обясни това разграничаване в променен сценарий, системата разполага с по-добри доказателства, отколкото от първия отговор.

Използвайте обратната връзка като диагностика, а не като присъда

След всяка сесия запишете един повтарящ се модел на грешки, вместо да събирате всяка корекция. Примери са пропускане на преобразуване на мерни единици, приемане на корелацията за причинно-следствена връзка или назоваване на правило без прилагане на условията му. Свържете модела с едно действие, което може да бъде изпитано в следващата сесия.

Върнете се към същото понятие след пауза и в друга форма. Задача за съпоставяне може да провери разграниченията, кратко обяснение може да изпита причинната структура, а приложен въпрос може да изпита пренос. Повторението е полезно, когато обучаемият трябва да извлече и възстанови идеята; повтарянето на същата формулировка може да породи познатост без трайно разбиране.

• Назовете погрешното разбиране с прости думи.
• Изберете едно коригиращо представяне или пример.
• Проверете отново в рамките на един-два дни, после пак след по-дълъг интервал.
• Потърсете преподавател или първоизточник, когато обратната връзка остава непоследователна.

Какво може да се обърка

Адаптивното поведение може да се провали, когато въпросът е неясен, моделът изтълкува погрешно валидно обяснение, графът на понятията е непълен или целта на обучаемия е твърде широка. Система, която се адаптира уверено по лоши доказателства, може да създаде по-лош път от фиксиран работен лист. Затова са важни контролите за обратна връзка, запазените въпроси, възпроизводимите оценки и видимите ограничения.

Обучаемите трябва да оспорват обратна връзка, която противоречи на надеждни материали по курса, и не бива да приемат оценката за овладяване за официална оценка. Преподавателите трябва да използват сигналите, за да формират хипотеза за пропуск, и да я потвърдят чрез разговор или допълнителна работа, преди да вземат решение със значими последици.